аз съм комета.

не знам дали напоследък повече от всякога съм заобиколена от клишета,
или просто вече непоносимостта ми към хора, които са копия на други хора
се е увеличила с времето.
не ми пука дори, че това ме кара да звуча ужасно,
разберете, просто копнея да срещна човек, който
е толкова красив и смята, че аз също съм красива,
вътрешно, не външно, ВЪТРЕШНО,
жалко, че тук не мога с молив да подчертая тази дума два, три, ... сто пъти.
искам да можех да остана в онова кану, и кануто само да си се дърпа по течението на темза, и аз, свалила обувки и чорапи, 
легнала по протежението на кануто, със снежнобели стъпала и 
ужасно почернели пръсти във водата,
да оставам следи,
така, както ми се иска да оставям следи със сълзите си.