вали в сърцето ми.

какъв е този живот,
за какво ни е,
какъв е смисълът ни в него - 
да се познаваме?,
да се мразим?,
да се обичаме?
не знам къде те срещам, но знам къде те губя.
всички тези точки,
в които аз не мога да дишам и не знам защо,
дали ми липсваш, 
или ми липсва просто познат,
дали си ти или е просто някаква сянка,
не знам дали някога ще узная.
лутам се в някакви запетайки,
и така и не мога да сложа някаква точка,
никъде.
аз съм една голяма въпросителна сред всички тези 
запетайки.
люлея се между ума на 16-годишно дете
и сърцето на 22-годишна жена.
и животът ме притиска,
дърпа,
оставя ме без въздух,
мисля си за красотата и къде да я търся.
тя е навсякъде около нас, каза ми един приятел...
не съм съгласна, тя е там, където собствените ти очи я разпознават.
вече не съм и сигурна защо я търся, но 
тя винаги е била целта на живота ми.