просто стоя и оставям на врялата вода да ме облива,
със затворени очи,
едвам дишам заради парата и запушените ми от цигарен дим дробове,
какво се опитвам да отмия?
да се почистя от мъжете, с които съм била?
от всичко тяхно, до последната ми пора?
или се опитвам да отмия мислите си,
обвинявайки се, че съм наполовина с човек,
който иска от мен целия свят, а аз съм
способна да му дам само прашинка от него?
че той ме иска цялата,
а аз искам да се забавлявам?
че не искам да бъда наранена,
че ние сме прекалено различни,
че се караме постоянно, а дори не сме заедно,
че той не е за мен, и аз не съм за него...
не мога да усетя неговата поезия и това ме плаши,
защото с времето ме кара да си мисля, че
той няма поезия в себе си,
а просто клишета.
и докато водата се стича по голото ми тяло, не усещам
как по лицето ми се стичат сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар