пак пръски от сълзи
казваш обичам те
и не знаеш защо го казваш.
и двамата знаем, че това не е така,
от действията и думите ти.
ако обичаше,
щеше да си готов да изминеш пътя, който се налага
да се извърви,
докато стигнеш до другия човек,
нарича се опознаване.
ти се закачи за една моя грешка
и се нарече да ме мразиш за нея,
правейки хиляди собствени грешки,
обгърнат в злоба и сивота.
докато накрая не стигнахме до там
да ме блокираш във Фейсбук,
да се направиш недостъпен в скайп
и да не си вдигаш телефона -
чак в Холандия, знаейки това са
единствените начини да се съвржа с теб.
да гледаш как нараняваш някого,
истината да е в сълзите му,
а ти да си толкова сляп.
това не е любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар