под шамари.

Тудей...Ай хед дъ грейт експектейшънс.
И сега на български. Днес вярвах, че ще бъде страхотен ден. А всъщност не беше. А и е пълнолуние. Хаха, мдам.
Успах се. Лошо, но истина отвсякъде. След това денят премина просто ... плавно. Ии, беше скучно.
И ядовете с полата са ми на главата. И без това съм инат. Въпрос на време е да си намеря отдушник и горко на този, който ще се намери да е.
В търсене съм на човекът, който ще ме ощастливи. Живея за тази мисъл и идея. А истина е, че съм в едно голямо, трепнещо, дразнещо БАЛОНЧЕ. А ме атакуват отвсякъде.
Онзи ден разбрах нещо. Аз не съм човек, който живее зле. И не защото ми се е случило нещо прекрасно. Или чудесно. Или особено. Не. Срещнах се с човек, който има далеч по-големи проблеми от моите и далеч не се оплаква за тях, колкото аз го правя. И ми стана доста ... нервно. А пък и виновно. И не само - стана ми и дори неудобно. Досега не е било ттака.
Обаче.. тингс чейндж.
И тъй като е пълнолуние. Аз съм човече. Ще стана диня. Ще дойде Д. да ме спасява, обаче ще му свършат патроните в калашника. И понеже е истински спасител, няма да е взел резервни. Браво. И аз ще стоя сама, в тъмната, депресираща стая. Изведнъж идва Дарт Вейдър и ме освободява с електрическия си меч. И аз целувам маската му. Но Д. не е щастлив, защото той е олицетворение на злото. Което означава, че се сближавам, или по-точно СПЛОТЯВАМ с лошите. Бед айдия. Тогава Д. се разгорещява от яд. Ужасно много се ядосва, че не съм го изчакала да вземе самолета за Америка, да купи патрони и да се върне да ме спаси, а съм се сляла с непричинните. А така. Браво. Сега съм във спейсшип, с Йода и Люк Скайуокър, а Принцеса Лея ми е адски ядосана и ме ревнува. Питайте я защо...
И накрая се превръщам в диня....


Бо.