огледални отражения.

все още вярвам и дишам, но като че ли умрях преди .. година. 
чувството на свобода се изпари толкова бързо. налетяха ме отговорности, преди дори да се науча да си връзвам обувките. с насмешка гледах тогава на възрастните, знаех, че не е забавно. погледнато от всяка страна.
и ето ме тук, пред теб. висока, слаба, с разчорлена коса, поглеждаща всеки две минути към часовника на малката си ръчица, с почервенели от плач очи и торбички от недоспиване. поглеждаш ме и вече не виждаш отражението си. вместо него отново виждаш мен. знам, погледът ти го показва. мислиш си, каква егоистка. така е, мисля за себе си в повечето секунди от минутата. 
отне доста време на старите рани да зарастнат, докато не те срещнах отново, приятелю. тук. тогава се отвори още една и болката отново се появи. странно. почувствах, че е по-зле отпреди. навярно се лъжа. навярно това е само стрелата на миналото, която е засегнала мое слабо място. но нищо, аз съм силен човек. знам как да се поддържам и сама.
преди години бяхме заедно. лежахме в полетата и съзерцавахме звездите, луната, слънцето, небето. живяхме за другите, живяхме, за да живеем. просто живяхме. това бяха годините на нашето безгрижие. за жалост, отлетяха прекалено бързо. дори не успяхме да ги докоснем, а няма да се върнат обратно. преди ни беше все едно, но сега единственото, което можем да направим е да съжаляваме себе си. заради онези дни, когато сме можели просто да .. полетим.
ти ми каза, вярвай. вярвай в мечтите си и ще постигнеш всичко. послушах те и вярвах колкото се може по-силно във всичко, което ме развълнуваше. но просто не се получи. не и този път. и предишния. и по-предишния път.. 
сега останах аз. вече години след като ти напусна моят живот. пиша мемоари в раздърпана книга на нашата пейка в парка. грешиш, че се сбогува. това е чао завинаги. а ние ще се видим отново, знам го. и го вярвам.. дори да е измама. след години изживяни водопади от моменти, които разбиха живота ми на хиляди парченца красиво стъкло, които пазя в кутия за обувки в дрешника, не мисли, че ти не си в някои от тях. там си и винаги ще бъдеш. дори да не искаш, това е твоята съдба. 
сега се приспивам единствено със самотата. когато нямам какво да правя, говоря с тишината. чувам детски екот и излизам да наблюдавам децата на двора. безгрижни, както бяхме ние .. едно време. 
моят живот е вече овехтяла дреха. свършва. скоро идва края. знам го, но не ме е страх. вярвам в себе си, че ще успея. вярвам, че ще си до мен, когато стане. илюзията е най-прекрасното нещо. 
още помня онова божествено лято. ти и аз. шепотът на вълните и гласът на пясъка. няма да го забравя. тогава ти ми обеща, че ще се върнеш. и аз повярвах ..