Чувствам коледен полъх, мирис на дървета, .. това е звукът на живота. Още не е тук, но скоро .. Скоро ще почувствам как отново мога да бъда жива, как мога да постигна всичките си мечти. Скоро ..
Няма сняг, но знам, че ще съм щастлива. Или с теб, или с някой друг. Или тук, или някъде другаде.
Вярата предхожда чудото, някой каза. После те бутна и ти се събуди. Не се съмнявай, има смисъл. И време. Не бързай да откриваш себе си. Доиграй последната си роля, след това бавно свали поредната си маска, огледай се наоколо със сините си очи .. и си поплачи. Това е животът понякога - тъга. Не се страхувй да я покажеш, не се срамувай да я прикриеш.
Изживей я.(:
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.
Текстовете в този блог са лицензирани от съответния лиценз CC, от който следва, че всяко тяхно разпространение е забранено, без съгласието на автора. Детайли за контакт могат да бъдат намерени в моя Google+ профил, линк по-горе.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Понякога и да я изживяваш не е лесно...
ОтговорИзтриванеп.с. Пишеш много хубаво.