не мога да измисля заглавие.

носталгично ми е.
всъщност не.
не знам какво ми е.
но не мога
без очите ти.
без мириса ти.
без погледа ти.
без теб.
speaking of that,,
ми липсваш много.
представи си,
че ти пиша писмо.
после си представи,
че ти се усмихвам.
ти се смееш,
смеем се заедно.
чуваш гласа ми,
виждаш лицето ми.
просто така.
***
кога за последно усети колко много си се привързал към някого ? кога за последно се огледа в света навън и разбра, че не отива на никъде ? кога за последно прочете книга, която запомни ? кога за последно някой пречупи нещо в сърцето ти ? кога за последно изпита чувството болка ? кога за последно се вгледа в слънчевите лъчи и ти се искаше да ги погалиш нежно с пръсти ?
когато аз ядох шоколад, поливах цветята, присаждах си мозък, намразих пердета, усамотих се на село, прекарах дните си в безсъние, за да дочитам писма, рисувах каквото сънувам, без да помня какво съм сънувала, изпих бутилка вода и се изпишках в един вход.