от там до тук е една чаша разстояние.

чудя се защо съм такава страхливка.
винаги съм се опитвала да се боря срещу страховете си.
освен клоуните и мимовете.
въпреки всичко,
думите обичам те напират в съзнанието ми,
блъскат се да излязат от устата ми,
защото в главата ми не спират да 
изскачат отново и отново,
когато те видя.
но просто не мога.
докато седяхме там,
се загледах в едно момченце,
което безгрижно се въртеше на една от чашите 
на въртележката
и си казах, че да произнесеш тези думи,
явно,
е като да се завъртиш много бързо
и да почувстваш как сърцето ти бие силно.
**
here we are now
entertain us.(: