тъжна коледна песен.

една тъмна, тъмна стая.
в мрежи.
няма изход.
няма никой.
сама съм.
никога не съм била по-самотна.
опитвам се да свикна с всичко,
за да не съм неподготвена,
но не ми се получава.
обърквам се повече.
накрая осъзнавам, че
не знам какво искам,
за какво бие сърцето ми,
къде е целия смисъл.
сещам се за теб
и в очите ми се образуват
най-топлите и най-искрените
сълзи, съществували някога.
след пет минути целите ми бузи
са заляни в такива сълзи,
миглите ми са сплъстени от плач.
вече не се диша.
въздухът наоколо се сгъсти,
зимата не ме сгрява,
мислите ми не ме вдъхновяват,
животът ми рязко забързва и спира,
теб хем те има, хем те няма.

нямам сили вече да седя посред нощите,
очи нямам и не знам какво да правя.
едвам дишам, толкова е тежко.
чак сърцето ме боли.
кокалите ме болят.
липсваш ми.
обичам те.
губя те...