сън за щастие.

стоях в тролей номер 2 и като по чудо беше от хубавите тролеи. виждах отражението в прозореца, виждах как гърдите ми се повдигат и усещах как дробовете ми поемат кислород. погледнах навън, величествените сгради измежду малките квартални блокчета, после се върнах на собствената си картина - чистите ми от лак ръце, които за първи път изглеждаха нежни, малките ми уши, вдигнатата ми коса на кок. гледах се и не можех да се позная. като че ли не бях аз, това не беше моят град, това не бяха моите ръце.
сънят ми се допълни на следващата спирка с едно малко момче с куфарче, което беше оставило на отнякъде взела се пластмасова масичка, бяла с черни метални крачета. говореше разгорещено по телефона. като в сън.
моят живот е един сън.
... а фифи продължава да бъде далеч.