лястовички.

някъде между земетресенията, ученето, подготовката за наближаващите изпити, взривовете до ямбол, както и взрива на кола зад нас, ненормалното време и постоянните градушки, се чудя накъде отива света, четейки бисери от матурите на кандидат-гимназистите. накъде отива? към пирогов, където в момента една моя съученичка бере душа в кома, заради катастрофа по пътя с баща си (забележете баща си, опитен шофьор - пример, че опита не е фактор) поради всевъзможни идиоти по пътя.
какво би си мислил човек след такива неща? че живеем в ненормален свят. 
лястовичките чуруликат до главата ми, поглеждам спокойно спящата си котка и стресирано-говорещият ми баща и си казвам, че все някъде там има нещо, заради което животът си заслужава.


пс. чрд на марто, с пожелание за щастие, любов, здраве и хубави моменти.:)