истината е, че не съм забравила да пиша тук, просто нямам време и честно казано, думите не ми идват някак си литературно. дори едвам едвам имам време да почета малко от отдавна започнатата книга 'Толкова много време'. днес минах speaking, доволна съм от себе си горе долу - говорих достатъчно, малко се запъвах, но имах мисъл в главата си. на моменти ми се налагаше леко така да я гоня тази моя мисъл, но като цяло мисля, че този път се справих най-накрая добре.
край на годината и в училище темата е БАЛ, рокли и разните там простотии. останалото с класните, изпитванията и оформянето е ясно - шитня.
напоследък имам нужда някой с една фуния следобед да идва при мен и да ми налива енергия венозно.. не мога да дишам, по цял ден трябва да ходя някъде, да правя някакви неща, които не ми се правят, но нямам избор ако искам да успея. успехът лежи в основата на всичко.
наскоро.. всъщност наскоро, наскоро - вчера - четох статия за момче, което е отгледано в работнически лагер в Корея. четох като завладяна, разказа беше изключително описателен и вълнуващ, въпреки че четох отвратителни неща. не мога да повярвам как наистина съществува такова нещо - да се държат с живи същества като с животни, буквално! думите се редяха в ума ми докато я четох и бяха коя от коя по-покъртителни.
на света има луди хора!
Няма коментари:
Публикуване на коментар