просто поредната спирка.

ето го и момента, когато не можеш да прецениш какво всъщност е важно за теб. след като едно толкова важно събитие е минало така бързо и ти дори не си сигурен дали това си бил ти, ти остава само и единствено да чакаш. живееш в някакво безвремие. ставаш, ходиш, ядеш, сереш, пиеш, говориш и пак лягаш. и всичко това в някакво болезнено очакване, обгърнат от страшна несигурност. и ти се струва, че всичко около теб е твърде глупаво.


пс. страшна кашлица от цигарите. май е време да ги спра?