а в главата ми са очите му и ръката му, която се плъзга по бедрото ми и някак си се губя още повече в кафевината на всичко и всички около мен. опитвам се да изляза от някаква шахта, в която съм попаднала явно тези дни, но колкото повече се опитвам да се покатеря, толкова по-бездънна става тя. толкова се чувствам като сдуханяк, че няма накъде. това е един от онези моменти, когато нямам какво да правя, имам цялото свободно време на света и се чувствам като безработна.
тъпанарка, да си го беше направила по-яко. твоя си е вината.
и така в главата ми. нон стоп. блаблаблаблабла.
листата са толкова зелени, капките дъжд така силно се удрят в кожата ми, че мога да извикам, не защото ме боли, а защото искам да викам за всичките онези моменти, когато не съм го правила, а съм имала нужда. и мисля, че вече усещате колко ми е каша, защото говоря пълни безсмислици.
докато броях на бала си, по едно време вече не знаех какво следва след шест, значи съм се провалила в 12те си години образование. ПЛЮЯ НАД ТЕБ!
ех, че живот. толкова ми е забило, че мога да се хвърля отнякъде. бързо, трябва да си намеря занимавка или верно ще направя няква тъпотия.
вечерите са забавни, ако съм се разлигавила, а иначе всичко е тъпо. голям съм аутсайдер.
осъзнах го на бала. не ми пука за никого и на никого не му пука за мен. квит сме. браво. готино е. само дето е малко самотно, но нищо...
на няколко пъти докато пътувам в тролея сякаш съм на някакъв наркотик и се чувствам далеч от всичко. все едно вместо да пътувам към попа, примерно, пътувам в съвсем различна посока, просто на някъде. без посока всъщност.
единственото, което знам в момента, е, че не съм готова.
това е. точка.
ps. submotion orchestra - finest hour. и нека бъде тишина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар