за много години.

бих писала по-често в блога си напоследък, ако нещо се случваше в живота ми. но за момента съм в застой, заровена под чертежи и калкулации, и сънувайки покриви и планове и разрези. 
още една седмица и се връщам обратно в АДА. там, където времето не стига да се изпикаеш, да си сготвиш, да си изпереш и да се наспиш, стига само за една цигара. нямам нищо против оксфорд, но градът ми създава носталгично чувство към българия всеки път, когато съм там. а аз съм там за много дълго време.
другата седмица имам рожден ден. и много се чудя къде изминаха всичките тези 21 години от живота ми. една част от тях - знам къде. бях дете, а децата са по принцип щастливи в повечето случаи. та и аз имах хубаво детство, макар и рутинно, пак ми беше яко. и после идва другата част, когато порастнах и нещата тръгнаха в много кофти посока. ето тези години не ги усетих. сякаш вчера имах бал и завършвах гимназия и се вълнувах за оксфорд и заминаването и бях много сама. 
е, днес вече съм там, и то от някво време и пак съм сама. ей този период... толкова ми е дразнещо. трябва да спра да се чудя къде отива времето ми и да се съсредоточа в това, което правя през това време, но ето... не става и не става.
силно се надявам, че вторият семестър ще бъде по-добре от първия. или поне ще се опитам да го подобря сама, пък ще видим какъв ще е резултатът.