пътуване - част 1.

мисля, че има красота във всичко около нас. понякога обаче е по-трудно да я забележим или да я усетим от други моменти, просто защото е затрупана под много мръсотия и прах.
чичо Тони, от магазинчето до старото ми училище, почина. една от най-тъжните новини. той ни беше толкова близък на всички, че даже ми беше и на бала. в ресторанта. специален куверт за Тонката! беше на баловете на нас и на всички випуски преди нас за последните 17 години. и изведнъж - пуф! влизаш във фейсбук след суперизморителен ден и виждаш, че този прекрасен човек вече го няма. ей така. толкова ми е странно как хората си отиват просто ей така... кара ме да се чувствам тъжна, че и аз така ще си отида.

----------------------------------------------------------------------
един уикенд в Глазгоу.
пепи принадлежи на този град. докато вървим към пъба, аз леко си заглаждам новата пола с флорални елементи, мисля си за онези адски тъпи българи, с които загубих два часа от живота си в слушане на тъпни. прибирам си косата зад ухото и поглеждам към пешо, който мълчаливо ходи до мен. на фона на урбанистичната картина на централната улица на глазгоу зад себе си, просто не мога да не забележа, че той просто се вписва. някак си направо се смесва с нея и стават едно цяло. не, не като камуфлаж. като нещо по-силно. като нещо, към което принадлежиш.
като цяло съботата беше хубав ден. валя, докато се разхождахме в началото, но после спря. огледах центъра, видях типичните мъже в килти, бях в типичен шотландски пъб, слушах уличните рандом музиканти. видях онзи пич, който се раздава на саксофон, за който пепи ми беше обяснявал. абе въобще - каквото можах, попих от града. разбира се, без да искам, но явно не и така за вселената, попаднах в галерията за архитектурата на шотландския архитект Макинтош, който е проектирал и Училището по изкуства там. невероятни неща. бях толкова вдъхновена.
на прибиране, въпреки пътуването ми цял ден до Лондон, в автобуса към Оксфорд бях окрилена от идеи за индивидуалния ми проект по дизайн. бях адски нетърпелива да ги споделя на ръководителя си, защото имах чувството, че благодарение на това пътуване, съм натрупала два пъти повече познание за архитектурата и функциите й, от което и да е висене в Гугъл в библиотеката.
и съдбата изведнъж ме срещна, присмя ми се и ми каза: о, не, не толкова бързо, млада, вдъхновена студентке по архитектура. в тази специалност нещата далеч няма да се случат толкова лесно за теб, колкото ти се иска.
и БАМ! днес на срещата с ръководителя ми споделих гениалната си идея и ей така, той не я хареса. не можех да повярвам на ушите си. той не я хареса. НЕ Я ХАРЕСА. не е достатъчно реалистична, не е стабилна идея, трябва да успееш да убедиш изпитващите на изпита. 
майната им! идеята ми беше страхотна. исках това да бъде място за хора като мен. хора, които обичат да пътуват. това щеше да бъде място, в което те щяха да имат възможността да обменят опит, снимки, преживявания и вкусове. но не. 
не се вписва в района, където ти е обекта. не може.
еми кур за яката идея. и аман от еднакви ръководители.
пък.