много мразя въпроси от сорта на 'къде си представяте, че ще бъдете след ? години' и разни такива, сякаш аз мога да предсказвам бъдещето. но този се различава от тях до известна степен, защото ме пита къде бих искала да бъда след десет години, така че ще се опитам да отговоря.
значи десет години са доста дълго време. плановете ми за по-близкото бъдеще са да замина за германия, където да карам магистър. и всъщност плановете ми приключват до там, защото трябва да свърша тази фаза от живота си, а именно бакалавъра, да започна, надявам се, да уча в германия и тогава да си изясня какво бих искала да направя след това.
имам една бегла идея, която не съм сигурна, че бих могла да осъществя, но която ми е ... мечта, и тя е да завърша магистър архитектура и докато практикувам, да се запиша за бакалавър Графичен дизайн в академията на Герит Ритвелд в амстердам. да, знам, че четете това и се смеете, защото жените архитекти едвам имат деца, докато практикуват, а какво остава да практикуват и да учат нещо друго. затова не знам как бих успяла да вкарам това някак си в живота си, но да завърша графичен дизайн е моя отдавнашна мечта. това е нещо, което обожавам, различните видове принтове - съжалявам, не знам как да говоря за това на български - са прекрасни. проектът ми за вторият семестър миналата година беше вдъхновен от любовта ми към графичния дизайн и беше адаптирана в дизайна ми на студио за графичен дизайн с машини за ръчно принтиране, а не с компютри.
освен това, бих искала да обиколя света - няма да успея целия, разбира се, говоря общо казано - да видя страни, хора, архитектура, забележителности. искам в следващите десет години да доразвия дзен-състоянието, което постигнах тази година и да продължавам да се опитвам да отварям сърцето си за нещата, които ме интересуват.
не знам дали си представям да имам семейство в десет години - най-вероятно ще да е това време от живота ми, предполагам. но не обичам да си представям неща от този сорт, защото ... те не са подвластни на моите възможности да ги реализирам в сравнение с тези от академичен или професионален план. затова ... в личен план, каквото се случи - такова. надявам се единствено, че няма да се озова сама. че ще имам достатъчно близки приятели, които да стоплят сърцето ми, а за останалото - каквото дойде. :)
п.с. официално съм обучена да сервирам професионално маси, хаха. бях на обучението за кетъринг фирмата, заляха ме от информация, но беше много забавно. сега остава само да измисля кой ден да си фиксирам и да го запазвам за събитие. единственото ми притеснение относно работата е, че ще се справя ужасно. наистина ни затрупаха със твърде специфична информация на обучението, която за жалост, започвам съвсем леко и да забравям. но знам, че това е от онзи тип неща, които са на принципа - не знаеш как е, страх те е, но знаеш, че просто трябва да минеш през него веднъж, за да го правиш със самочувствие. и в този случай - с идея какво всъщност представлява и се изисква от теб.
другото, което е - вчера бях на йога с теди и беше страхотно. после направо се чувствах лека като перце, на всичкото отгоре времето тук е прекрасно - пролетно, слънчево, топло, синьо небе... само вечер си става студено като през януари, но... карай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар