изморена съм да мисля, умът ми се чувства изнасилен,
главата ме боли непрестанно, защото безкрайно много мисли се блъскат
от едната страна в другата.
изморена съм да тичам след нещо,
което дори не знам дали искам, дори да тичам и за него,
пак не знам дали го искам.
изморена съм да ми липсват всички неща,
които ми липсват,
защото не знам защо ми липсват. дори не съм сигурна какво точно ми липсва,
просто усещам една огромна липса.
изморена съм да имам нужда да споделям,
без да има на кого да споделя.
изморена съм да бъда сама със себе си,
нещо, което не мога да променя, защото така съм програмирана.
да мога да бъда с хора за кратко,
но никой не желае да остане до мен завинаги.
изтощена съм да се блъскам за всичко,
което не знам дали си струва, за всички тези въпросителни,
които с всяка изминала година стават все по-големи.
очите ми са толкова изморени.
можеш да прочетеш историята ми в черните кръгове
под очите ми.
в двойните ми торбички.
в непрестанните ми прозявки и разтягания.
във вечното звучене на алармата ми.
в нуждата ми да бъда сама и да не бъда едновременно.
в недопушеният фас, който стои в кутията ми
в джоба на якето.
всички мои пори могат да ти разкажат някаква история.
толкова съм изморена да съм объркана,
да се надпреварвам с хора, които дори не знам дали са пред мен въобще,
да слушам критика и да не чувам позитивизъм.
знам, че ще дойде ден, когато може би всичко това ще има смисъл,
но с времето той изглежда все по-далечен и все по-далечен от мен.
междувременно ще ме видите
примирено да съм свела очи, дъвчейки поредната си печена риба,
привидно спокойна,
вътрешно - a mess.
Няма коментари:
Публикуване на коментар