добър ден.

главата ми се блъска като топка
между две стени,
пълна е с буболечки, давещи се в някаква каша.
чувствам се така, сякаш
ми даде живот и след това
ми го отне.
но не ме боли толкова много, 
вече започнах да те превъзмогвам,
фактът,
че си толкова далеч и
че аз съм толкова сама.
спирането на цигарите
не ми помага да се концентрирам,
само ми вкарва допълнителни мухи в главата,
а цял ден гледам как кракът ми се 
тресе нервно,
и наистина в главата ми е такава мъгла,
днес изпуших една цигара, не можах да се сдържа.
срам ме е.
все още не съм пушила след нея, 
толкова ми е трудно.
обичам да пуша, няма да пуша.
дисертация,
дизайн,
дисертация,
дизайн.
днес си изпрах прането.
днес си купих храна.
не знам дали днес беше
добър ден.

the cleansing month.

големи новини! 
в четвъртък вечер, около 2.30 през нощта, изпуших последната си цигара. от няколко седмици в главата ми се върти идеята да спра да пуша - в началото не го исках, защото мислех, че няма как да се случи; след време реших, че просто не съм пробвала правилните подходи. затова психически се подготвях около един месец за мисълта, че искам  да спра. в четвъртък, след кратък нап, се бетонирах на лаптопа и търсих всякакви различни планове, календари, онлайн помощ и всякакви от този род, които да запазя и да си подготвя. изведнъж, точно преди да заспя, намерих кампанията #stopctober, на английската здравна служба NHS.
и се записах.
станах на следващия ден, вчера в петък, и си казах, че няма да пуша. минах през всички онези ситуации, в които знаех, че иначе бих си запалила цигара - след като сляза от автобус, в който съм пътувала продължително време, докато вървя (продължително) нанякъде, докато други хора пушат, докато съм сама, докато чакам, докато нямам какво да правя, докато съм с родителите си и те пушат, преди и след вечеря. всички тези от навиците ми се случиха вчера, но нито веднъж не си запалих. бях на косъм да си запаля вечерта, когато излязохме с нашите в двора, но се чувствах толкова виновна... 
не можех да си представя как тези усилия, които положих да не пуша до онзи момент, ще изчезнат, ако си запаля цигара. все едно съм правила всичко на вятъра. затова така и не си запалих.
днес е вторият ден. според баща ми първите 2-3 седмици са най-трудни и съм абсолютно съгласна, в момента буквално МЕ СЪРБЯТ пръстите, езика, мозъка. трудно ми е да се концентрирам, защото единственото, за което мисля, е колко много искам а си запаля цигара.
но не не не не не и не. няма.
другото, което реших, е че този месец също така ще бъда вегетарианка и няма да пия алкохол. искам да направя нещо като пълно пречистване на тялото си, защото напоследък имам твърде много здравословни проблеми. вегетариантството ще ми помогне да се захранвам с повече плодове и зеленчуци, което не правя по принцип. а това с алкохола... е просто добавка. аз така или иначе не пия алкохол почти. за една седмица сигурно ще изпия половин бира, когато е през академичната година.
така е, остарях. хаха.
стискам си палци. ако успея да спра цигарите, значи мога да направя всичко. значи съм способна на всичко. това е най-голямата отрова в живота ми. а най-лошото - че именно към нея съм безкрайно пристрастена.